Да живееш, за да ядеш, или да ядеш, за да живееш?

Ако трябва да определите връзката си с храната, какво бихте избрали – хранене поради необходимост или хранене единствено за удоволствие? Вероятно ви е доста сложно да прецените, защото храната може да бъде и двете.

Да живееш, за да ядеш, или да ядеш, за да живееш? Проблемът с храната настъпва, когато тя се превърне в център на вашия малък свят, когато тя е единственият ви източник на удоволствие и като такъв понася цялата тежест на „щастието“ ви. Ако планирането, приготвянето и консумирането й ви отнема повече време, отколкото влагате в работата, хобитата, отношенията с другите, означава, че имате проблем.

От dietyc.com смятаме, че би ви било полезно да разберете мотивацията си, свързана с хранителните ви навици, преди тя да стане опасна. Ето защо е хубаво да разберете какво е вашето отношение към храната:

Наказание и награда

На пръв поглед няма нищо лошо в това да се възнаграждаваме с някой шоколад. Но ако тези „награди“ се превърнат в единствена мотивация да си изпълним задачите, означава, че сме станали зависи от храната. Възможно е и да не се „награждавате“, а да се „наказвате“, лишавайки се от храна.

Самото възприемане на храната като вид „валута“ е погрешно и може да доведе до вредни навици.

Храната като враг

Тук храната е възприемана като прищявка и слабост и за всяка калория отгоре, се налагат „санкции“. Този тип хора се борят със своя апетит цял живот и непрекъснато гладуват или преяждат. На моменти не могат да се контролират, а в други – се лишават изключително строго от храна.

Това, което трябва да помните, е, че храната е живот – без нея не можете да оцелеете. А гладът не е знак за слаба воля, а нормален физиологичен механизъм. Не се борете и с двете, защото най-много ще пострада здравето ви.

Храненето като загуба на време

Има хора, които биха предпочели да гладуват, за да не си губят времето с ядене. Ако е възможно, биха взимали по едно хапче на ден, колкото да оцелеят. Това мислене може да бъде особено опасно за младите хора, които са непрекъснато в движение. Но истината е, че храненето е грижа за тялото и ако не го правим съзнателно и интелигентно, то няма да ни служи дълго време.

Храненето като основна цел в живота

Ако това се случи, означава, че в живота на тези хора няма нищо друго освен храна. Храненето е техният „двигател“, причина да станат сутрин, мотивация да свършат нещо. Всяко хранене се превръща в „пир“, който изобилства от калории. Всички останали аспекти от живота им започват да страдат и това се отразява на психическото им здраве. 

Как трябва да възприемаме храната?

Храненето е част от нашия живот. То трябва да бъде важно за нас, но не и основен приоритет в живота. Няма нищо лошо в това да се храним с удоволствие и да се наслаждаваме на всяка хапка, стига това да не означава наднормено тегло и здравословни проблеми.

Нещо повече – когато се наслаждаваме на вкуса, ние се храним по-бавно и се засищаме по-бързо. Винаги трябва да даваме приоритет на качеството пред количеството, без да превръщаме това в мания.

Както във всяко друго нещо в живота, и в храненето е важен балансът.