5-те стъпки по пътя към трансформацията с Венцислав Иванов

5-те стъпки по пътя към трансформацията с Венцислав Иванов

Венцислав Иванов (вижте страницата му във Фейсбук) е любител триатлонист, който открива своята спортна страст на 36 години и решава да извърви пътя от 123 кг до Лъвско сърце. Той любезно представи на dietyc.com историята на своя път към нов живот и пълна трансформация. Предоставяме ви тази вдъхновяваща история:

Когато преди 4 години достигнах връхната точка на наднорменото си тегло от 123 кг, липса на физическа активност и инсулинова резистентност нямах ясна представа, от къде да започна промяната и какъв път да следвам. Сега 4 години по-късно поддържам тегло от 84-85 кг, завършил съм успешно 2 пълни маратона, 7 триатлона и много други състезания по бягане и колоездене. Черешката на тортата беше успешното ми завършване на най-дългия и труден триатлон в България – Утра крос триатлона Лъвското сърце, състоящ се от 3 км плуване, 116 км планинско колоездене и 21 км планинско бягане. Какви бяха моите първи стъпки и какво ми помогна да измина дългия, но заслужаващ си всяка крачка път на трансформацията?

Стъпка 1: Започни сега.

Първото което предприех през декември, 2017 г. е да започна веднага промяната. Нямах ясен план какво да предприема и колко време ще ми е нужно. Просто исках да действам. Научих за кето режима на хранене и групата на г-н Атанас Узунов във фейсбук. Прочетох основната информация за режима и разбрах, че високите нива на хормона инсулин са в основата на трупането на тегло и инсулиновата резистентност. Инсулинът се покачва от храненето с въглехидрати. За да бъде ниско нивото му, трябва да се ограничи до минимум приема на въглехидрати. При нисък прием на въглехидрати се стимулира покачването на хормона глюкагон, който пък води до разграждане на телесни мазнини и последващото им използване за енергийни нужди.

Освен подходящият хранителен режим, който открих, реших, че трябва да започна и да тренирам. Веднага отидох във фитнес залата,  тъй като бях тренирал фитнес като ученик и студент. Физическото движение в залата, колкото и да беше трудно с наднорменото ми тегло, ми даваше тонус и желание за по-бързо постигане на търсените резултати.

За да съм сигурен поне в началото, че тренирам правилно и няма да загубя мотивация си наех и финес инструкторка – млада и красива, перфектната комбинация за моята мотивация J. Тези първи стъпки бяха самото начало.

Не изгубих никакво време да ги предприема. Реших, започнах и действах. Не от утре или следващата седмица, а от днес. Ако вместо фитнес бях избрал друг спорт сигурно отново щях да постигна добър резултат. Важното беше да предприема нещо, за да променя старото си АЗ. Вместо да се прибера вкъщи направо след работа и да легна на дивана, хапвайки солети или бисквити, аз отивах първо във фитнес залата. Това беше, толкова важно, колкото отиването ми на работа сутрин.

След фитнес тренировката, минавах да си купя свежа кето храна за вечеря. Обикновено си взимах риба или месо, които си приготвях на грил тиган и хапвах със салата от свежи зеленчуци. Спрях хляба и плодовете, защото съдържат високи нива на въглехидрати, които щяха да ме изкарат от кетозата. Това беше достатъчно да свалям по 2-3 кг. на месец. Не много бързо, но сигурно и методично. Тогава си поставих за цел да достигна под 100 кг. За първата година свалих 24 кг и вече бях 99 кг. Първата ми цел беше постигната.

Стъпка 2: Усъвършенствай се.

С получаването на първите видими резултати знаех, че съм на прав път, но има още много какво да уча. Поставих си следваща цел – да постигна тегло от 92 кг, колкото бях на абитуриентския си бал. Свалянето на тегло обаче започна да става по-трудно.

Когато собственото  тегло е по-ниско, енергийният разход също намалява. Необходими са повече знания за извършване на по-интензивни тренировки, HIIT кардио, отрицателен калориен баланс, фастинг или други методи, които да изненадват тялото и метаболизма по нов начин, за да продължи тенденцията за трансформация.

Започнах да следвам някои експерти по спорт и хранене във фейсбук и youtube като Инес Субашка и Иван Неделчев. Видеата на американеца Thomas DeLauer също ми бяха много полезни в получаването на ценна информация за храненето, кето режима и фастинг протоколите. Прочетох и книгата „Яж мазнини и отслабвай“, както и няколко от книгите на Инес. Пробвах наученото върху себе си. Направих 72 часов фаст. Хранех се и по протокола 16-8. Дори пробвах и OMAD ( One meal a day) режима. Минах през период на 4 месечен застой, през който теглото ми се беше заковало на 95 кг. и не мърдаше въпреки финес тренировките и кето режима. Трябваше време, през което тялото ми да свикне с новите килограми.  Аз не спирах да уча и да се самоусъвършенствам.

Стъпка 3: Разшири кръгозора си.

С достигането на първото по сериозно плато, започнах да се замислям, дали 2 години тренировки във фитнес зала не са нещо твърде скучно и еднообразно към което тялото ми вече беше привикнало и резултатите намаляваха все повече.

По предложение на приятел си купих велосипед. Не бях карал велосипед от студентските си години в САЩ. Взех си едно градско колело, което ми хареса. Реших да пробвам и шосейно колело, което покарах две седмици, след което го продадох и следващата цел беше карбоново колело. Попадна ми модел, който е подходящ за триатлон. Колелото беше леко, бързо и истинско удоволствие за каране. Започнах с 15-20 км на ден и бързо увеличих до 30-40-50. Новият стимул от колоезденето съчетан с продължаващите ми фитнес тренировки доведе до нов спад на теглото до 84 кг.

Имах видим релеф на мускулите и дори горната част на корема. По това време научих и за веригата състезания по триатлон Ironman, както и за невероятното българско състезание по утра крос триатлон Лъвско сърце. Дори отидох да гледам на живо в Приморско Лъвското сърце и бях впечатлен от издръжливостта, силата и енергията, която триатлетите лъвски сърца излъчваха от себе си.

Вдъхнових се за нови спортни постижения. Реших, че ще почна да бягам, а през октомври започнах и с уроци по плуване в басейн. Така поставих новата си цел да завърша успешно Лъвското сърце и поне едно състезание Iroman. Годината беше 2019-та и започнах да правя първите си стъпки в триатлона. Бягането ми първоначално беше 3-4 км. в парка и за около месец достигнах 7-8 км.

Включих се и като доброволец в маратона в София през октомври. На самия маратон реших да се включа в масовия старт на 5 км, но той беше намален на 3 км. Затова реших да предизвикам себе си и да бягам за пръв път дистанцията от 10 км. Беше едно от най-трудните ми бягания в живота. Завърших 10 км за 56 мин. и на предела на физическите ми възможности. Толкова изтощен не се бях чувствал от години, но удовлетворението от превъзмогването на себе си беше цяло блаженство. Добавянето на бягане и плуване към тренировките, позволи на тялото ми да се чувства и движи по нов начин. Това беше достатъчен стимул да продължа да се самоусъвършенствам.

Стъпка 4: Бъди своята най-добра версия.

Тренировките по 3 спорта едновременно не бяха лесна задача, но това ми даваше още по-голям стимул да бъда своята най-добра версия. Реших да се обърна към специалист, който да ми направи тренировъчна програма по бягане. Свързах с един от най-добрите наши треньори и състезатели – Йоло Николов.

Тренировъчната програма наистина беше добра и от първоначалните 28 мин. за 5 км бягане достигнах до 22 мин и 15 сек за година и половина. Пробягах и първия си пълен маратон в София от 42 км 195 метра за 4 часа и 4 мин, след което последва маратона в Стара Загора за 3 час и 56 мин. със средно темпо 5 мин. и 33 сек. на км.

През 2020 за пръв път участвах и в Републиканското първенство по триатлон олимпийска дистанция (1500 метра плуване, 40 км колоездене и 10 км бягане). След това се включих в щафета на Лъвското сърце, където плувах 3 км., но 1 час след това бягах и 21 км в състезанието на Адидас рънърс. Целта беше да тествам себе си, защото се записах за самостоятелно участие в утра дистанцията на Лъвското сърце за 2021 г. Участието ми на ултра крос триатлона Лъвско сърце през септември, 2021 г. беше истинско удоволствие и премина без каквито и да било проблеми, травми или премеждия като успях да влезна в контролните времена на всяка дисциплина и да завърша за 11 часа и 56 мин. Това беше истинско изпитание за духа и тялото, а знаейки че бях тръгнал от 123 кг. през декември, 2017 г. удовлетворението ми беше тройно.

Стъпка 5: Наслаждавай се на всеки един момент и новата ти социална среда.

Многобройните тренировки по колоездене, бягане и плуване несъмнено ме срещнаха с много нови хора, които спортуваха за здраве и удоволствие като мен. Тези запознанства разшириха социалните ми контакти с много вдъхновяващи и истински хора, които изпитват радост и удоволствие от спорта и постигнатите резултати. Да се срещаш по състезания, тренировки и спортни лагери с такива личности е истинско удоволствие, което ме обогати по много начини.

Мотивирах се от постиженията на другите, от личните им истории и от контакта с тях. Преминах далеч отвъд ограниченията на фитнес залата, с която започнах с началото. Намерих истинско богатство в хората, които опознах. Някои от тях бяха писали книги за спорта или храненето. Други бяха писали романи. Трети участваха в сериозни аматьорски отбори като Asics FrontRunners или Adidas runners. Вдъхновението от хората до мен беше ново гориво за стремежа ми към нови по-добри резултати. Насладата от всеки един момент на всяка тренировка и състезание, стана моята награда за положения труд и постигнатите резултати.

Осъзнах, че наградата не е в достигането на крайната цел, а в извървяването на всяка крачка по пътя.

One thought on “5-те стъпки по пътя към трансформацията с Венцислав Иванов”

  1. Валина Паради каза:

    Страхотно!
    Това доказва,че ,ако човек има воля и желание да промени себе си,мисленето и най вече храненето е на плав път да успее!
    И най вече воля и мотивация!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.