Зелената елда – богатството от витамини

Елдата е прекрасно растение, чиято родина в ботанически смисъл се счита за планинските райони на Северна Индия и Непал, където е започнало да се отглежда преди около 5 хиляди години. Тази хипотеза обаче далеч не е аксиома, тъй като много, много изследователи твърдят, че самата елда идва от Алтай, Горная Шория и Южен Сибир. И след това постепенно, по керванни (търговски) пътища, елдата се разпространила по целия свят и се превърнала в една от най-често срещаните земеделски култури.

Благодарение на търговския метод на разпространение, в различните страни елдата започва да се нарича напълно различно. В Русия го наричали гръцкото зърно, свързвайки това име с гръцките монаси, които го отглеждали в манастирите по времето на Киевска Рус и Владимир Рус. Италианци и гърци го наричаха турско зърно. Французите, белгийците, испанците и португалците наричат ​​елдата сарацинското или арабското зърно, в Германия езическото зърно, а в редица немскоезични страни елдата се нарича букова пшеница поради външната прилика с ядките на буковото дърво. В Индия елдата обикновено се наричаше черен ориз, което в превод от индийски основни на руски означава „черен (пълнозърнест) хляб“ или „втори хляб“.

Елдата отдавна се смята за основата на храната на войниците в Русия, поради високата си хранителна стойност. Той беше високо оценен от великия командир Александър Василиевич Суворов, той нарече кашата от елда героична храна.

През XX век елдата започва да се нарича „кралица на зърнените култури“ заради рекордното си съдържание на витамини, микроелементи и пълноценни протеини, необходими за човешкото здраве. В този случай говорим за сурова елда, която се почиства по специална технология. В резултат на такова почистване, елдата несмелена не губи способността си да покълва, докато елдата на пара или пържена елда губи всичко, което е толкова богато, а тялото ни е принудено да изразходва собствената си енергия за производството на витамини и микроелементи от този материал “ убит „от висока температура.

Възниква разумен въпрос, защо в Русия е обичайно да се яде пържена елда, а не зелена елда? Факт е, че дори по времето на СССР се продавало напълно зелена елда. И те започнали масово да му придават кафяв вид, подобно на самата технология, по инициатива на Никита Хрушчов, който шпионира този метод по време на пътуване до САЩ.

Източник: e-broshura.com